Получихме благосклонно предупреждение. Припомнено ни бе, че сме само играчки в ръцете на сили, с неизмерима мощ. Не можем нито да ги предвидим, нито да ги спрем. Чувстваме се уплашени, безпомощни и объркани.
Предупреждението, което получихме със земетресението край Перник, трябва да ни припомни отдавна забравени уроци. Уроците от началото на миналия век. В тези само 30 години на територията на страната ни стават 11 земетресения с магнитуд по-висок от 6-та степен по скалата на Рихтер, включително и няколко с магнитуд по висок от 7-ма степен. Тогава България е разтърсена и от най-силното земетресение, регистрирано в Континентална Европа - Крупнишкото земетресение от 1904 година. Неговият магнитуд се изчислява на 7,8 по скалата на Рихтер. Земетресение, стотици пъти по-силно от това, което преживяхме в ранните часове на 22 май.
Няма защо да се лъжем. Най-вероятно седемдесетгодишното относително затишие в сеизмичната активност на България е към своя край. Това ще рече, че в идните години можем да се окажем пред лицето на силни земетресения, за които трябва да сме готови. Готови като хора, като общество и като държава. Защото, ако утре всичко се кротне, не след дълго ще забравим ужаса на тъмния тътен, но само до следващия път. Който може да е в следващата минута.
Откъде да започнем?
Защо да не започнем от по-стриктния строителен контрол. Без избушени приземни етажи и промени на око.
Защо да не започнем от отпускането на повече средства за проучването и изучаването на сеизмично-активните зони в страната и купуването на нова техника за българските сеизмолози. Сега те работят с техника, достойна за музея на сеизмологията.
Защо да не започнем от системната подготовка на нашите деца за едно подобно тежко събитие. Всеки от нас трябва да знае как и какво да прави при земен трус. Паниката е най-лошият съветник, знанието може да ни помогне да оцелеем.
И не на последно място, защо да не започнем да разработваме по-ясни планове за действие особено в регионите, застрашени от силни трусове.
Простичко казано, всеки трябва да знае какво да прави в секундите на труса и в минутите след него - отделният човек, полицията, общинските служби, гражданска защита, ако щете дори църквата и армията. Не е много рационално да търчим объркани напред назад и да се питаме, а сега какво?
Земетресението не е бедствие табу - за него трябва да се говори без страх, но и без щраусовата логика, я по-добре главата в пясъка, отколкото малкото усилие да се подготвим.
Така или иначе все отнякъде трябва да започнем. За да сме по-добре подготвени, когато бедствието ни връхлети. И въпросът не е дали, а кога. Само остава да се надяваме на късмета, че няма да е през нашия живот. Но рано или късно то ще се случи и е далеч по-добре да сме готови.
- 31 март 1901 г. - Шабла и Калиакра - две земетресения с магнитуд 7,2 и 7,1 по Рихтер.
- 4 април 1904 г. - долината на р. Струма - две земетресения с магнитуд 7,1 и 7,8 по Рихтер. Земетресението е най-силното в Европа за последните 150 години. Загиват повече от 200 души, разрушенията и щетите са огромни.
- 8 октомври 1905 г. - Струма - магнитуд 6,4 по Рихтер.
- 1908 г. - Велико Търново и Горна Оряховица - магнитуд 7,0 по Рихтер.
- 15 февруари 1909 г. - Ямбол - магнитуд 5,9 по Рихтер.
- 14 април 1909 г. - Горна Оряховица - магнитуд 7,0 по Рихтер.
- 14 юни 1913 г. - Горна Оряховица - магнитуд 7,0 по Рихтер.
- 18 октомври 1917 г. - София - магнитуд 5,3 по Рихтер.
- 14 април 1928 г. - Чирпан - магнитуд 6,9 по Рихтер. Разрушени са почти всички сгради в Чирпан и Борисовград /дн. Първомай/.Седем хиляди семейства остават без покрив, деформирани са жп-линии, изменен е дебитът на кладенците и изворите - за известно време изчезва Меричлерският минерален извор.
