Земетресение

Чирпанското земетресение е поредица от сеизмични трусове между 14 и 25 април 1928 г. край Чирпан, Поповица и Гълъбово в Маришкия сеизмичен район в Южна България. Най-силният от трусовете се случва на 18 април и е с магнитуд 7,0 по Рихтер. След първия трус са разрушени почти всички сгради в Чирпан и Борисовград (днешен Първомай). Седем хиляди семейства остават без покрив, деформирани са железопътни линии, изменен е дебитът на кладенците и изворите, за известно време изчезва Меричлерският минерален извор. Втрият трус разрушава близо една трета от град Пловдив. Поредицата от земетресения засягат една седма от територията на България с над 400 хиляди души население. Жертвите са 107 души, 500 човека са ранените. Земетресенията причиняват общо щети на стойност около 3,3 милиарда лева. Над 72 хиляди сгради са засегнати, като около 26 хиляди сгради от тях са разрушени.

Какво е земетресение?

Земетресението (наричано още земетръс) представлява разклащане на земната повърхност, породено от разместването на част от земната кора и внезапното освобождаване на голямо количество енергия. Разпространяването на трептенията в земните пластове се нарича сеизмична вълна.

Какви са причините за земетресенията?
Земетресенията настъпват вследствие на натрупано напрежение и деформации в земната кора. Те могат да бъдат толкова силни, че да разрушат цели градове и да предизвикат цунами, свлачища и дори вулканични изригвания. Земетресенията се измерват с помощта на сеизмометри, като най-често се използва скалата на Рихтер.
Преобладават тектонските причини, а земетресенията, породени от тях, имат най-голям обхват и причиняват най-големи поражения.
Други естествени земни причини, предизвикващи земетресения са вулканичната дейност, срутванията в големи карстови празнини или в стръмни планински склонове и други.
Четири човешки дейности също могат да предизвикат земетресения: съхранението на големи количества вода зад бент (и евентуално изграждане на изключително тежка сграда), пробиване и инжектиране на течност в кладенци и добивът на въглища и нефт при сондиране.

Какво да правиш при усещане на първия трус?
– Не напускай сградата, в която се намираш.
– Запази самообладание и не хуквай към асансьорите и стълбите.
– Заеми най-безопасното място в сградата – под рамката на вратата /в зависимост от типа на строителната конструкция/, близо до вътрешна /носеща/ стена, колона, под стабилна маса или легло.
– Ако трусът те завари зад волана – спри на безопасно място и изчакай.
– Ако си в обществения транспорт, изчакай края на труса в превозното средство.
– Ако си на улицата, застани далеч от сгради и далекопроводи.

Какво да правиш след преминаване на първия трус?
– Ако си в дома си изключи електричеството, газта и водата.
– Вземи раницата за бедствия и бързо напусни сградата.
– Слез по стълбите, не използвай асансьора.
– Осигури предимство на майките с деца и на възрастните хора.
– След като излезеш от сградата, застани на открито място, на разстояние равно най-малко на височината на най-близката постройка.
– Не заставай под далекопроводи, електрически, трамвайни и тролейбусни мрежи.
– Окажи първа помощ, ако около вас има пострадали хора.
– Обозначи местата, за които предполагаш, че има затрупани хора. Помогни им, ако това е възможно.
– Следете информациите, които ще се излъчват по средствата за масова информация. Изпълнявайте указанията на компетентните държавни структури – пожарна, полиция, здравни власти и други.
– Спазвай обществения ред.

Какво да правиш след земетресението?
– Структурите на МВР и Националният институт по геофизика, геодезия и география – БАН ще излъчат съобщение с полезна, съобразена с обстановката информация за действията, които трябва да бъдат предприети.
– Може да влезеш в жилището си само след основен оглед на сградата и проверка, направена от компетентните органи.
– Не претоварвай телефонните линии с ненужни телефонни разговори, кратко съобщи на близките си за състоянието си.
– Спазвай висока лична хигиена и не пий вода от непроверени източници.
– По време на бедствия нараства престъпността, бъди внимателни, пази имуществото си и подай сигнал при нередности.

Вижте още:

Информационен сайт на ГДПБЗН © 2020, www.pojarna.com

This webpage has been produced with the financial assistance of the European Union. The contents of the webpage are sole responsibility of FSCP GD and can in no way be taken to reflect the views of the European Union, the participating countries the Managing Authority and the Joint Secretariat.